15 март 1859, Копривщица — 18 септември 1936, София
Момчето, което завладя света
Пред Вас стои една легендарна фигура от историята на Копривщица. Това е бронзова статуя в реален ръст на мъж в изискан костюм и елек, седнал спокойно на пейка с броеница, стисната грижовно в ръце. Погледът му е тих и замислен. Поглед на човек, видял целия свят и избрал, накрая, да се върне у дома. Името му е Хаджи Ненчо Палавеев Неговата история започва тук в този малък и живописен градец – Копривщица в далечната 1859 година.
Представете си момче на десет години, прекосяващо с родителите си Средиземно море към Светата земя. В зимата на 1869 година, малкият Ненчо посещава Йерусалим, кръщава се при Гроба Господен и става Хаджия, чест, запазена за онези, направили поклонението. Той ще носи тази титла до края на своя изключителен живот.
Четири години по-късно, на четиринадесет, той напуска отново Копривщица, този път за Египет. Баща му управлява Масърска търговска компания с кантора в Цариград и по-малки дюкяни и складове в Александрия и Кайро. Но, когато Руско-турската война от 1877 година разрушава търговските мрежи и компанията запада, баща му се връща у дома и Ненчо остава сам в чуждата земя - Кайро.
Повечето биха се отказали, но с находчивост и труд Нeнчо натрупва цяло състояние. През следващите десетилетия, търговските му пътища достигат до три континента. Плава по Нил до Хартум и Адис Абеба. Преминава Червено море до Джеда и Аден. Достига Калкута, Бомбай, Япония. Търгува в Йерусалим, Багдад, Дамаск и древното Бухарско ханство.
Един мъж от малко планинско градче търгува със стоки от цял свят - индиго и слонова кост от Индия, коприна и персийски килими от Дамаск, самовари и кехлибарени броеници от Русия, икони и седеф от Светата земя, английска стомана и екзотични подправки. И всичко това без да е продължил формалното си образование, само четири години начално училище тук, в Копривщица, но чрез силата на срещите си овладява шест езика, арабски, гръцки, турски, френски, руски и английски.
Суецкият канал, един Цар и инсценирана смърт
В пясъците на Египет се прокопава Суецкият канал, свързващ Средиземно с Червено море и преобразяващ световната търговия завинаги. Хаджи Ненчо Палавеев веднага разпознава възможността и инвестира.
Той става единственият известен българин, притежавал акции в Компанията на Суецкия канал, близо до десет процента от общия брой акции. През 1888 г. купува акция в Компанията на Панамския канал. Търговецът от Копривщица участва в двата най-велики строителни проекта в тези времена.
В разцвета на кариерата си неговото състояние се оценява на около четиридесет милиона лева и над четиристотин и петдесет килограма злато. Но богатството само по себе си не го прави легенда.
През 1894 година Кайро посреща изключителен гост – руският престолонаследник на трона Николай II. Именно Хаджи Ненчо Палавеев, в качеството си на официален представител на руската колония в Кайро е избран да организира целия престой, културната програма и лично да посрещне бъдещия Цар и да го придружи из страната на фараоните.
С напредването на годините, Палавеев научава, че роднините му са започнали да спорят кой ще наследи богатството му. Той е все още жив. Решава да ги изпита и инсценира собствената си смърт. Приготвен е празен ковчег, пълен с камъни. Обявена е кончината му. И Ненчо Палавеев присъства на събитието сам, наблюдавайки от разстояние как семейството му разкрива истинския си облик.
Това, което вижда, променя съдбата им и той пренаписва завещанието си с едно единствено забележително изявление:
„Назначавам родния си град Копривщица за свой всеобщ наследник."
Оставя всичко. На Копривщица.
Градът, преобразен завинаги
Даренията идват едно по едно от Хаджи Ненчо, в продължение на десетилетия.
Той финансира цялата водоснабдителна система на града. Заплаща залесяването на хълмовете над Копривщица. Дарява хиляда английски лири, а по-късно един милион и половина лева за изграждане на Мавзолея костница на Априлското въстание, паметника в чест на героите, паднали във въстанието от 1876 година, което започна тук наблизо, на Калъчевия мост.
Финансира също гранитната камбанария на църквата „Свети Никола". Заплаща паметника на обичания поет Димчо Дебелянов, изваян от Иван Лазаров. След смъртта му, неговата фондация издига статуи на Найден Геров, Георги Бенковски и Любен Каравелов, стълбове на Българското национално възраждане.
На първи януари 1932 година той дарява шест хиляди английски лири, равностойно на четиридесет и седем килограма злато за училище „Любен Каравелов" в Копривщица „за вечни времена". Народното събрание приема специален закон за одобрение, а народните представители го определят като:
„Най-голямото дарение в историята на българското просвещение."
Хаджи Ненчо Палавеев прави и много други дарения за училища и читалища в Средногорието.
Той никога не се жени. Няма деца. Умира на 18 септември 1936 година в София и е върнат в Копривщица, където целият град излиза да се сбогува със своя благодетел.
На камъка на семейната му гробница, която той сам е наредил да бъде изсечена шест години преди смъртта му оставя думите:
„Обходил много царства, придобил богатство и слава... всичко дадох на Отечеството."
Хаджи Ненчо Палавеев ни завещава уникален пример за родолюбие и ни оставя в наследство един много по-добър свят.
Желаем ви незабравим престой в Копривщица.
Koprivshtitsa cultural heritage
Hadzhi Nencho Palaveev
The Benefactor of Koprivshtitsa
Born 15 March 1859, Koprivshtitsa — Died 18 September 1936, Sofia
The Boy Who Conquered the World
Before you stands a legendary figure from the history of Koprivshtitsa. This is a life-size bronze statue of a man in a fine suit and waistcoat, sitting calmly on a bench with prayer beads held carefully in his hands. His gaze is quiet and thoughtful — the look of a man who has seen the whole world and chosen, in the end, to come home.
His name is Hadzhi Nencho Palaveev. His story begins right here in this small and picturesque town of Koprivshtitsa, back in the distant year of 1859.
Imagine a ten-year-old boy, crossing the Mediterranean Sea with his parents toward the Holy Land. In the winter of 1869, young Nencho visited Jerusalem, was baptised at the Holy Sepulchre, and became a Hadzhi — an honour reserved for those who had made the pilgrimage. He would carry that title for the rest of his remarkable life.
Four years later, at fourteen, he left Koprivshtitsa again — this time for Egypt. His father ran the Masarska trading company, with an office in Constantinople and smaller shops and warehouses in Alexandria and Cairo. But when the Russo-Turkish War of 1877 destroyed the trade networks and the company declined, his father returned home, and Nencho remained alone in a foreign land — Cairo.
Most people would have given up, but through resourcefulness and hard work, Nencho built an entire fortune. Over the following decades, his trade routes reached three continents. He sailed the Nile to Khartoum and Addis Ababa. He crossed the Red Sea to Jeddah and Aden. He reached Calcutta, Bombay, Japan. He traded in Jerusalem, Baghdad, Damascus, and the ancient Khanate of Bukhara.
A man from a small mountain town traded in goods from across the entire world — indigo and ivory from India, silk and Persian carpets from Damascus, samovars and amber prayer beads from Russia, icons and mother-of-pearl from the Holy Land, English steel and exotic spices. And all of this without ever continuing his formal education — just four years of primary school here in Koprivshtitsa — yet through the power of his encounters, he mastered six languages: Arabic, Greek, Turkish, French, Russian, and English.
The Suez Canal, a Tsar, and a Staged Death
Through the sands of Egypt, the Suez Canal was cut, connecting the Mediterranean with the Red Sea and transforming world trade forever. Hadzhi Nencho Palaveev immediately recognised the opportunity and invested.
He became the only known Bulgarian to hold shares in the Suez Canal Company — close to ten percent of the total shares. In 1888, he bought a share in the Panama Canal Company. The merchant from Koprivshtitsa took part in both of the greatest engineering projects of that era.
At the height of his career, his fortune was estimated at around forty million leva and over four hundred and fifty kilograms of gold. But wealth alone did not make him a legend.
In 1894, Cairo welcomed a distinguished guest — the Russian heir to the throne, Nicholas II. It was Hadzhi Nencho Palaveev who, as the official representative of the Russian colony in Cairo, was chosen to organise the entire visit and cultural programme, personally welcome the future Tsar, and accompany him through the land of the Pharaohs.
As the years passed, Palaveev learned that his relatives had begun quarrelling over who would inherit his fortune. He was still alive. He decided to test them and staged his own death. An empty coffin filled with stones was prepared. His passing was announced. And Nencho Palaveev attended the event himself, watching from a distance as his family revealed their true nature.
What he saw changed their fate, and he rewrote his will with a single, remarkable declaration:
“I appoint my native town of Koprivshtitsa as my universal heir.”
He left everything. To Koprivshtitsa.
A Town Transformed Forever
Donations from Hadzhi Nencho arrived one after another, over the course of decades.
He financed the entire water supply system of the town. He paid for the planting of forests on the hills above Koprivshtitsa. He donated one thousand English pounds, and later one and a half million leva, for the construction of the Ossuary-Mausoleum of the April Uprising — a monument in honour of the heroes who fell in the 1876 uprising, which began nearby, at the Kalachev Bridge.
He also financed the granite bell tower of the Church of St. Nicholas. He paid for the monument to the beloved poet Dimcho Debelyanov, sculpted by Ivan Lazarov. After his death, his foundation erected statues of Nayden Gerov, Georgi Benkovski, and Lyuben Karavelov — pillars of the Bulgarian National Revival.
On the first of January 1932, he donated six thousand English pounds — equivalent to forty-seven kilograms of gold — for the Lyuben Karavelov school in Koprivshtitsa, “for all eternity.” The National Assembly passed a special law of approval, and the members of parliament described it as:
“The greatest donation in the history of Bulgarian education.”
Hadzhi Nencho Palaveev also made many other donations to schools and community centres (chitalishta) throughout the Sredna Gora region.
He never married. He had no children. He died on 18 September 1936 in Sofia and was brought back to Koprivshtitsa, where the entire town came out to bid farewell to their benefactor.
On the stone of his family tomb, which he himself had ordered to be carved six years before his death, he left these words:
“Having traversed many kingdoms, gained wealth and fame... I gave everything to the Fatherland.”
Hadzhi Nencho Palaveev leaves us a unique example of love for one's homeland, and bequeaths to us a far better world.
We wish you an unforgettable stay in Koprivshtitsa.
Patrimoine culturel de Koprivchtitsa
Hadji Nentcho Palaveev
Le bienfaiteur de Koprivchtitsa
Né le 15 mars 1859, Koprivchtitsa — Décédé le 18 septembre 1936, Sofia
Partie 1 : Le garçon qui a conquis le monde
Devant vous se dresse une figure légendaire de l'histoire de Koprivchtitsa. Il s'agit d'une statue en bronze grandeur nature d'un homme en costume raffiné et gilet, assis calmement sur un banc, un chapelet tenu avec soin entre ses mains. Son regard est calme et pensif — le regard d'un homme qui a vu le monde entier et a choisi, finalement, de rentrer chez lui.
Il s'appelle Hadji Nentcho Palaveev. Son histoire commence ici même — dans cette petite ville pittoresque de Koprivchtitsa, en cette lointaine année 1859.
Imaginez un garçon de dix ans, traversant la mer Méditerranée avec ses parents en direction de la Terre Sainte. À l'hiver 1869, le jeune Nentcho se rendit à Jérusalem, fut baptisé au Saint-Sépulcre et devint un Hadji — un honneur réservé à ceux qui avaient accompli ce pèlerinage. Il porterait ce titre jusqu'à la fin de sa vie remarquable.
Quatre ans plus tard, à quatorze ans, il quitta de nouveau Koprivchtitsa — cette fois pour l'Égypte. Son père dirigeait la compagnie commerciale Massarska, avec un bureau à Constantinople et de plus petites boutiques et entrepôts à Alexandrie et au Caire. Mais lorsque la guerre russo-turque de 1877 détruisit les réseaux commerciaux et que l'entreprise déclina, son père rentra au pays, et Nentcho resta seul en terre étrangère — au Caire.
La plupart auraient abandonné, mais grâce à son ingéniosité et à son travail acharné, Nentcho amassa une fortune entière. Au cours des décennies suivantes, ses routes commerciales atteignirent trois continents. Il navigua sur le Nil jusqu'à Khartoum et Addis-Abeba. Il traversa la mer Rouge jusqu'à Djeddah et Aden. Il atteignit Calcutta, Bombay, le Japon. Il fit du commerce à Jérusalem, à Bagdad, à Damas et dans l'ancien khanat de Boukhara.
Un homme venu d'une petite ville de montagne commerçait avec des marchandises du monde entier — indigo et ivoire d'Inde, soie et tapis persans de Damas, samovars et chapelets d'ambre de Russie, icônes et nacre de Terre Sainte, acier anglais et épices exotiques. Et tout cela sans avoir poursuivi d'éducation formelle — seulement quatre années d'école primaire ici, à Koprivchtitsa — mais grâce à la force de ses rencontres, il maîtrisa six langues : l'arabe, le grec, le turc, le français, le russe et l'anglais.
Partie 2 : Le canal de Suez, un tsar et une mort mise en scène
Dans les sables d'Égypte fut creusé le canal de Suez, reliant la Méditerranée à la mer Rouge et transformant à jamais le commerce mondial. Hadji Nentcho Palaveev reconnut immédiatement l'opportunité et investit.
Il devint le seul Bulgare connu à posséder des actions dans la Compagnie du canal de Suez — près de dix pour cent du nombre total d'actions. En 1888, il acheta une action dans la Compagnie du canal de Panama. Le marchand de Koprivchtitsa participa ainsi aux deux plus grands projets de construction de cette époque.
Au sommet de sa carrière, sa fortune était estimée à environ quarante millions de leva et plus de quatre cent cinquante kilogrammes d'or. Mais la richesse seule ne fait pas une légende.
En 1894, Le Caire accueillit un hôte de marque — l'héritier du trône russe, Nicolas II. C'est Hadji Nentcho Palaveev qui, en sa qualité de représentant officiel de la colonie russe au Caire, fut choisi pour organiser l'ensemble du séjour et le programme culturel, pour accueillir personnellement le futur tsar et l'accompagner à travers le pays des pharaons.
Avec les années, Palaveev apprit que ses proches avaient commencé à se disputer pour savoir qui hériterait de sa fortune. Il était pourtant encore vivant. Il décida de les mettre à l'épreuve et mit en scène sa propre mort. Un cercueil vide, rempli de pierres, fut préparé. Son décès fut annoncé. Et Nentcho Palaveev assista lui-même à l'événement, observant de loin sa famille révéler son véritable visage.
Ce qu'il vit changea leur destin, et il réécrivit son testament avec une seule déclaration remarquable :
« Je désigne ma ville natale de Koprivchtitsa comme mon héritière universelle. »
Il laissa tout. À Koprivchtitsa.
Partie 3 : Une ville transformée pour toujours
Les dons de Hadji Nentcho arrivèrent l'un après l'autre, pendant des décennies.
Il finança l'ensemble du système d'approvisionnement en eau de la ville. Il paya le boisement des collines surplombant Koprivchtitsa. Il fit don de mille livres sterling anglaises, puis plus tard d'un million et demi de leva, pour la construction de l'Ossuaire-Mausolée de l'Insurrection d'Avril — un monument en l'honneur des héros tombés lors du soulèvement de 1876, qui débuta tout près d'ici, au pont de Kalatchev.
Il finança également le clocher en granit de l'église Saint-Nicolas. Il paya le monument dédié au poète bien-aimé Dimtcho Debelianov, sculpté par Ivan Lazarov. Après sa mort, sa fondation érigea des statues à la mémoire de Naïden Guerov, Guéorgui Benkovski et Lyouben Karavelov — piliers du Renouveau national bulgare.
Le premier janvier 1932, il fit don de six mille livres sterling anglaises — équivalant à quarante-sept kilogrammes d'or — pour l'école « Lyouben Karavelov » de Koprivchtitsa, « pour l'éternité ». L'Assemblée nationale adopta une loi spéciale d'approbation, et les députés qualifièrent ce don de :
« La plus grande donation de l'histoire de l'enseignement bulgare. »
Hadji Nentcho Palaveev fit également de nombreux autres dons à des écoles et à des maisons de culture (tchitalichta) à travers toute la région de Sredna Gora.
Il ne se maria jamais. Il n'eut pas d'enfants. Il mourut le 18 septembre 1936 à Sofia et fut ramené à Koprivchtitsa, où toute la ville sortit pour dire adieu à son bienfaiteur.
Sur la pierre de son tombeau familial, qu'il avait lui-même fait graver six ans avant sa mort, il laissa ces mots :
« Ayant parcouru de nombreux royaumes, acquis richesse et gloire... j'ai tout donné à la Patrie. »
Hadji Nentcho Palaveev nous laisse en héritage un exemple unique d'amour de la patrie, et nous transmet un monde bien meilleur.
Nous vous souhaitons un séjour inoubliable à Koprivchtitsa.
